5 години Sea Of Black! Можеш ли да повярваш? Още си спомням, когато отидох за първи път на този фестивал през 2013 г. Тогава не ми изглеждаше като нещо, което би се състояло отново в бъдеще. Радвам се обаче, че сега сме 2017 г. и за пета поредна година този фестивал ни оставя с незабравими преживявания и спомени. Разбира се, това нямаше как да се случи без отдадеността на тримата дейци Стефан Шиваров, Тодор Георгиев и Бабата. Благодарение на тях, гледахме холандските дет метъл великани SINISTER отново на родна земя, както и куп други родни банди, които изобщо не бяха за изпускане… Но всяка история си има начало и край, така че нека започнем от самото ни идване в Морската градина :)
На 5 август пристигаме пред летния театър към 15:30 и какво да видим? Същите познати лица, събрали се на групички и пиещи биричка в това горещо време. Явно за много този фестивал се бе превърнал в традиция и в това се криеше някаква магия. След разговори със стари приятели и познати, плюс минус една-две бири, тълпата започна постепенно да влиза в театъра. Неосъзнавайки, че фестивалът е започнал, дочух силен глас да крещи името на първата група. Това бяха новосформираните бургаски блекари SATANIC HATRED! Тези, които желаеха да ги видят, изпиха напитките си на екс и се насочиха към сцената.
SATANIC HATRED, откриващата група за Sea of Black 2017, са ново име, което доби голяма популярност благодарение на своето EP „Chaotic Evil Cult” и на огромния талант, който тези младежи притежават. Започнаха своя сет малко след 16 часа с приятна изненада – кавър на класиката “Lost Wisdom” от втория албум на BURZUM. Със своя зловещ вид, присъщ на жанра, продължиха с две песни от “Chaotic Evil Cult” – “Into The Dark Mind of Nature” и “Beyond The Nightmare”. В ранните часове на фестивала напълно разбираемо нямаше толкова голям брой фенове, но и малкото, които присъствахме показахме, подкрепата си към групата. Следващите две песни бяха съвсем нови композиции – едната, посветена на родното Черно море, със заглавие “Secrets of the Sea”, а втората – в чест на друга бургаска група – NECROMANCER. Завършиха сета си с инструментала “Crimson Waters” и моя личен фаворит “Ny’alotha, the Sleeping City”.
В заключение мога да кажа, че очакванията ми се оправдаха напълно – още когато писах ревюто за тяхното EP, споменах че тази група е една от надеждите на родната блек метъл сцена. След този концерт го твърдя с още по-голяма сила. Въпреки че това е едва второто им качване на сцена, SATANIC HATRED се представиха на много добро ниво. Феновете също оцениха техния талант – не чух нито едно отрицателно мнение за концерта или музиката им. За мен те бяха една от основните причини да дойда на фестивала за четвърти пореден път и след това, което видях, мога да препоръчам на всеки, който има възможност да отиде да ги гледа и подкрепи.
Следващи бяха столичните хардкор машини SCUMLINE! Това сигурно е третата банда, водена от Шута, която гостува на Sea Of Black фестивала (първата бе BROTHERS IN BLOOD през 2014, а втората – PIRANHA през 2015 г.). Както се очакваше, публиката избухна и първите мошове за вечерта изригнаха. Шута сякаш с времето се бе сдобил със статут на легенда, защото едни от най-добрите погота за вечерта се получиха именно на SCUMLINE, а присъстващите не спираха да се радват на татуирания фронтмен. За тези, които не са били там и знаят, че погото бе забранено, ще им обясня, че пред сцената имаше достатъчно място за осъществяването на тези „танци“. Както се казва, има ли желание, има и начин!
DRIVE YOUR LIFE бяха пък групата, от която нищо не очаквах и все пак ме изкефиха! Варненската шайка заби толкова яко, че земята се тресеше, а публиката не стихваше. Бандата издаде своя дебютен албум „Sound Аttack” миналата година и оттогава печели сърцата на феновете със своя траш/хеви метъл стил, примесен с корените на пънка и класическия рок. И да не забравим да споменем, че вокалист им е Станимир Ставрев от култовата родна траш метъл група SYMBOLIC, която се разпадна през 2015 г. Дали DRIVE YOUR LIFE ще се изгиднат толкова високо след още някой албум, само времето ще покаже!
WARSCUM! Това бе третото име в лайнъпа на фестивала. Две от момчетата ни бяха познати от „фолккоръ“ четата KHANЪ – това бяха техния барабанист Иво Масларов, който сега свиреше на китара, и басистът Явор Мечев. Бандите обаче нямаха нищо общо. WARSCUM свириха суров грайндкор, а това много добре се отрази на адреналина на присъстващите. Приключвайки сета си със бруталната „Blind Existence“, се сетих, че това бе същата банда, която подгрява на CANNIBAL CORPSE преди 2 години. Тогава не го бях осъзнал, но мястото на WARSCUM определено се намира сред такива банди.
Смяната на стила при следващата група беше прекалено рязка, бих казал. От дет/грайнд преминахме на… абе, каквото свирят АКАЩИ ДЖУДЖЕТА. Беше също толкова селско, колкото и готино. Впоследствие разбрах, че това не беше бандата, която искахме, а бандата, от която се нуждаехме! Весели ритми и танци, време за пиячка и малко простотия. Групата изсвири своите хитове, сред които разпознах само „Бързи, смели, сръчни“ и „Ужасна си“, и отстъпи сцената на една много по-интересна група.
SHAMBLESS е солов проект на Павел Рекарски (известен под псевдонима Arvelss Elfaros) стартиран през вече далечната 1997 г. За тия 20 години музикантът е записал четири студийни албума и едно EP, което излезе през юни месец. За този концерт на помощ му дойдоха четири други музиканта от различни групи. Запознатите с бандата знаят, че музиката на SHAMBLESS далеч не е обикновена – тя е сложна, епична, величествена и почти магическа. Само след като чух няколко песни спокойно можех да кажа, че тази група принадлежи не на нашия свят, а на този на Толкин. Ако се изолираме от приказката, в която се вкарахме по време на концерта, трябва да отбележим, че качеството на звука беше много добро, а всички инструменти се чуваха идеално. Знаех, че групата е невероятна на запис, но не очаквах и толкова добро изпълнение на живо – музикантите дадоха всичко от себе си, а публиката изглежда много ги хареса! Това е страхотно, защото рядко се виждат такива проекти на живо, особено на родна земя.
Следващи трябваше да са MARTYRIUM, но поради късното им пристигане, на тяхно място застанаха младежите от HECKTIC. Момчетата се забавиха възможно най-много, разпънаха флага си на сцената и зачакаха публиката да им даде сигнал. След кратко скандиране младежите забиха шестте песни от единственото си EP, носещо името “Crossroads”. Със сигурност бандата подготвя нов материал, но докато той не излезе сме длъжни да уважим и досегашното им творчество, въпреки че вече сме го слушали няколко пъти през последната една година. Този път поне обстановката беше различна. Групата се изявяваше като ко-хедлайнер и многобройните присъстващи определено ги мотивираха да се раздадат напълно. HECKTIC дори изпълниха и едно ново парче, чието име най-вероятно ще фигурира в дебютния им албум. Младежите благодариха на всички, дошли от близко и далече, и не пропуснаха да си направят снимка с нас, държейки флага.
След разместването на графика, MARTYRIUM излязоха непосредствено преди големия хедлайнер – SINISTER. Навън времето вече беше достатъчно мрачно за блек метъла на малтийската банда, а феновете бяха напълнили летния театър. На сцената бяха приготвени специални декори за тяхното шоу, което определено беше интересно да се види. Групата има 4 студийни албума зад гърба си, като последния е издаден през 2016 година и носи заглавието “Destiny Wore A Bondage Mask”. Със започването на представянето им, на сцената излязоха две атрактивни представителки на нежния пол, които положително успяха да привлекат вниманието на почти цялата мъжка част от публиката, която около 40 минути неуморно следеше какво се случва на сцената. Музиката/шоуто им са смесица от мелодичен/симфоничен блек, програмирани барабани, множество семпли, светлинни ефекти и интересните движения на Pandemonia и Vanja Obscure. Като цяло бих казал, че не внасят нещо ново в блек метъла, но определено се стараят да го компенсират със сценичното си представяне. Доколко това е сполучливо – нека феновете сами преценят. Ще бъде интересно да се видят отново, когато гостуват на тазгодишното издание на Autumn Souls of Sofia festival.
Дойде време за големите хедлайнери SINISTER! Подготовката на сцената отне малко повече време от очакваното, но чакането си заслужаваше. Само споменавайки името им, може да си направите заключение, че това е най-успешното издание на фестивала досега. Холандците дори имаха нов албум, който щяха да представят на българската публика. Независимо дали си фен на по-старите им творби, няма как да отречеш, че по-скорошните им записи също са брутални. Хората застанаха по местата си, а SINISTER започнаха да излизат бавно пред гигантското знаме на „Syncretism“. Щом приключи напрегнатото интро, музикантите засвириха, а публиката избухна за поредното пого. Такава касапница беше пред сцената, че си беше опасно да отиваш там. По едно време ми стана адски смешно, защото отидох набързо до тоалетната и когато се върнах видях, че погото се бе преместило НА СЦЕНАТА. Чакай малко, не беше ли забранено да се качваме там? Абе, голяма работа, нали затова сме метъли. Без да се замисля, се включих и аз в клането. Имаше някакви неуспешни опити от страна на пазачите да ни накарат да слезем, но всеки път като им се получаваше, ние се връщахме. Сигурно нямаше да го направим, ако не бяхме забелязали усмивката на доволния фронтмен Aad Kloosterwaard. Пичът сякаш много ни се кефеше, че се бунтуваме. Чухме няколко парчета от „The Post-Apocalyptic Servant“, който всъщност ми е и личен фаворит, а после бандата представи и песни от новия си „Syncretism“ – сред тях разпознах „Neurophobic“, „Convulsion of Christ“ и „The Canonical Rights“. Не пропуснахме да направим и wall of death, който стартира по сигнал на музикантите. Още няколко мош питове и публиката вече наистина се умори. SINISTER приключиха със заглавната песен от „The Carnage Ending“ и си тръгнаха от сцената. Разбира се, не искахме да им го позволяваме и затова започнахме да скандираме „СИ-НИ-СТЪР, СИ-НИ-СТЪР“ и да тропаме с крак. Холандците много ни се изкефиха и решиха да ни върнат 10 години назад с „Afterburner“. Последни усилия за пого и така завърши поредното издание на Sea Of Black Festival!
Не мога да намеря правилните думи за да опиша цялото си преживяване, но определено това си беше едно от най-яките събитията за 2017 г. След концерта едни отидоха да се снимат с групата, други веднага се насочиха към Морската градина да си допият с приятели, а трети се готвиха за афтърпартито в „Бар Без Име“, където щяха да дойдат и самите SINISTER. Като цяло тазгодишното издание на фестивала се получи добре, не само защото лайнъпа беше страхотен, но и всичко в полза на посетителите беше осигурено – храна, напитки, мърч и т.н. Отново благодарим на Бабата, че за пета поредна година успява да ни събере под покрива на Летния театър и да допринесе за развитието на концертния туризъм в Бургас. Не се съмнявам, че много хора са си изкарали хубаво и че ще дойдат догодина на следващото издание. Това включва и нас.
