Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в България в деня на смъртта на Христо Ботев (2 юни 1876 г.)
Празникът официално се нарича:
Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война – от 1953 до 1988 г.,
Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България – от 1988 до 1990 г.,
Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България – от 1991 до 1993 г.,
Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Празникът официално се нарича:
Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война – от 1953 до 1988 г.,
Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България – от 1988 до 1990 г.,
Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България – от 1991 до 1993 г.,
Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
