Ако се замислим, всъщност Доорс в много от песните си, чисто инструментално са под всякаква критика - неорганизирани, нестройни и същевременно тази група излъчва невероятна жизненост. Благодарение на тях се разчупва клищшираният шаблрон на американската рокендрол песен въртяща се около млади мацки, вечна обим и коли.
Послушайте колко нещо е събрана в тази фраза:
when I woke up this mourning
I got myself a beer -
The future's uncertain
and the end is always near
Преди няколко години неизвестно издателство издаде книга с преводи на Джим Морисън. Тя се казва "никой няма да излезе жив оттук". Между другото много преводите са дословни и това може да подразни някой, но преводачът заслужава похвала поне затова, че е преценил силите си и е видял, че няма да може да преведе както трябва тази поезия. Книгата е ценна обаче, защото е добър потрет на един невероятен и странен поет като Джим Морисън. В нея има две негови автоинтервюта, които разкриват един доста начетен човек с философска мисъл.Егоцнтиричен, но същевременно експлозивен, мрачен, но с доста тънък хумор.
За всички които смятат, че не е така, препоръчвам да прочетат "Кристалният кораб". Невероятно е.
Едва по-късно осъзнах, че вероятно е възможно да говорим за явление рок-поезия. Не е само Джим Морисън - нима Пинк Флойд нямат велики песни с велики текстове. Или пък мерилин Менсън. Само още един цитат от негова песен:
I don't like drugs
but drugs likes me
Сега като се замисля в България също има невероятна рок-поезия. Групата "Нова генерация" например. Димитър Воев имаше неверотно усещане за света. Ето ви заглавие на една тяхна песен "Скорпионите танцуват сами".