Изключително много се радвам че за пореден път ще те представим в The Other Side и то за такава хубава кауза. Списъкът ми е пълен с въпроси но нека започнем с най-главните които вълнуват до голяма степен обществото.
Защо реши да подновиш петицията „Да запазим къщата с ягодите“?
Наблюдавам от много време тази къща, смея да твърдя че съм и проучила почти цялата история. Влюбих се в нея още от първият път в които я видях. ОБОЖАВАМ Я! Но това далеч не е причината поради която желая да я спася.
Наистина. Отдавна наблюдавам подобни теми в интернет отностно архитектурните паметници в България но тази къща определено е една от най-дискутираните.
ДАНИЕЛА ВИСОЦКАЯ
През миналата година подписката достигна около 10 000 души което ме зарадва много. Подписката достигна до нужните организации и толкова, още чакаме някой да предприеме действие и нещата отново стоят на едно място! Чакаме решение…
Именно поради тази причина реших да подновя подписката, колкото повече хора толкова по-добре. Когато едната страна натиска повече и не се отказва в действията си винаги печели. Една проста стратегическа логика. Мисля че решението ми определено не е грешно.
Темата определено вълнува доста столичани и няма как да не попитаме от къде идва името „Къщата с ягодите“?
Името идва от там че преди време във двора е имало много диви ягоди,точно както във моята къща за жалост не са останали много, горската ягода като цяло се самонасява и трудно можеш да я присадиш някъде, изключително рядко можеш да ги срещнеш в някой двор, тъй като предпочитат горски почви.
В началото каза че знаеш доста за историята на къщата. В какъв точно стил се изразява неината архитектура?
Архитектът които я е строил е учил във Виена. Построена е около 1927 г.
Къщата е по скоро смесица от стилове от колкото точно един определен за това е толкова интересна но определено описва много добре аристократическата красота и изящество. Личи си че е строена за не кого и да е.
След това имотът е национализиран. Бил е румънско посолство, търговско представителство на СССР в България, щаб на народната милиция, седалище на администрацията на различни структури.
Обявена е за национален паметник на културата но за жалост последвала съдбата на още редица красиви къщи с неясна съдба,имали лошият късмет да бъдат построени в България.
Колко време планираш проекта?
Доста пъти ми е хрумвало да направя снимки там но голям проект не бях планирала, причините бяха редица тогава. Голямото планиране дойде след като разбрах че нещата не вървят на никъде.
Трудна ли беше подготовката за проекта?
Почти веднага се ориентирах веднага закупих бижутата и другите аксесоари. Нямах особенни затруднения. Корсета го бях купила предварително за рожденият ми ден от Авангард.
Какви емоции те връхлетяха първият път когато я видя на живо?
Беше доста интересно първият път когато я видях отидох специално заради нея там, бях говорила с фотографа ми предварително да отидем беше един слънчев горещ майски ден оказа се че бяхме тръгнали в другата посока на Сан Стефано, но ни упъти един полицай. Както си вървяхме и говорехме видях номера на една кооперация №8 и си спомням че казах на Георги: „О, Боже мой следващият номер трябва да е къщата!“
И ето ме там аз стоях пред нея тя пред мен с цялата си величествена красота. Бих казала че определено те запленява.
Как се почуства когато за първи път пристъпи вътре в нейната „сърцевина“?
Много се радвам че ме попитахте този въпрос. Чуството беше много странно в началото подходих уверено но после имаше известна доза притеснение.
Притеснение имаше и при Георги Велев все пак това е голям проект нямаше как да не се развълнуваме.
Пък и все пак стъпвахме в чужд имот.
В първият момент в които влезнеш в двора веднага те връхлита нейната енергия води те в оптимално време и сякаш спира времето вътре. Мога да кажа че съм истинска късметлийка че успях да досъпя до там.
Защо реши да подновиш петицията „Да запазим къщата с ягодите“?
Наблюдавам от много време тази къща, смея да твърдя че съм и проучила почти цялата история. Влюбих се в нея още от първият път в които я видях. ОБОЖАВАМ Я! Но това далеч не е причината поради която желая да я спася.
Наистина. Отдавна наблюдавам подобни теми в интернет отностно архитектурните паметници в България но тази къща определено е една от най-дискутираните.
ДАНИЕЛА ВИСОЦКАЯ
През миналата година подписката достигна около 10 000 души което ме зарадва много. Подписката достигна до нужните организации и толкова, още чакаме някой да предприеме действие и нещата отново стоят на едно място! Чакаме решение…
Именно поради тази причина реших да подновя подписката, колкото повече хора толкова по-добре. Когато едната страна натиска повече и не се отказва в действията си винаги печели. Една проста стратегическа логика. Мисля че решението ми определено не е грешно.
Темата определено вълнува доста столичани и няма как да не попитаме от къде идва името „Къщата с ягодите“?
Името идва от там че преди време във двора е имало много диви ягоди,точно както във моята къща за жалост не са останали много, горската ягода като цяло се самонасява и трудно можеш да я присадиш някъде, изключително рядко можеш да ги срещнеш в някой двор, тъй като предпочитат горски почви.
В началото каза че знаеш доста за историята на къщата. В какъв точно стил се изразява неината архитектура?
Архитектът които я е строил е учил във Виена. Построена е около 1927 г.
Къщата е по скоро смесица от стилове от колкото точно един определен за това е толкова интересна но определено описва много добре аристократическата красота и изящество. Личи си че е строена за не кого и да е.
След това имотът е национализиран. Бил е румънско посолство, търговско представителство на СССР в България, щаб на народната милиция, седалище на администрацията на различни структури.
Обявена е за национален паметник на културата но за жалост последвала съдбата на още редица красиви къщи с неясна съдба,имали лошият късмет да бъдат построени в България.
Колко време планираш проекта?
Доста пъти ми е хрумвало да направя снимки там но голям проект не бях планирала, причините бяха редица тогава. Голямото планиране дойде след като разбрах че нещата не вървят на никъде.
Трудна ли беше подготовката за проекта?
Почти веднага се ориентирах веднага закупих бижутата и другите аксесоари. Нямах особенни затруднения. Корсета го бях купила предварително за рожденият ми ден от Авангард.
Какви емоции те връхлетяха първият път когато я видя на живо?
Беше доста интересно първият път когато я видях отидох специално заради нея там, бях говорила с фотографа ми предварително да отидем беше един слънчев горещ майски ден оказа се че бяхме тръгнали в другата посока на Сан Стефано, но ни упъти един полицай. Както си вървяхме и говорехме видях номера на една кооперация №8 и си спомням че казах на Георги: „О, Боже мой следващият номер трябва да е къщата!“
И ето ме там аз стоях пред нея тя пред мен с цялата си величествена красота. Бих казала че определено те запленява.
Как се почуства когато за първи път пристъпи вътре в нейната „сърцевина“?
Много се радвам че ме попитахте този въпрос. Чуството беше много странно в началото подходих уверено но после имаше известна доза притеснение.
Притеснение имаше и при Георги Велев все пак това е голям проект нямаше как да не се развълнуваме.
Пък и все пак стъпвахме в чужд имот.
В първият момент в които влезнеш в двора веднага те връхлита нейната енергия води те в оптимално време и сякаш спира времето вътре. Мога да кажа че съм истинска късметлийка че успях да досъпя до там.
